Поетесата Ван Нгуен, родена в Ашкелон през 1982 г., е уникален пример за сложността на идентичността в съвременната израелска литература. Тя е дъщеря на виетнамски бежанци, които пристигат в Израел в края на 70-те години на миналия век. Въпреки че Нгуен е израелска гражданка и е служила в армията, нейният опит и културен контекст са дълбоко различни от тези на традиционните израелски поети.

Поетесата Ван Нгуен, родена в Ашкелон през 1982 г., е уникален пример за сложността на идентичността в съвременната израелска литература. Тя е дъщеря на виетнамски бежанци, които пристигат в Израел в края на 70-те години на миналия век. Въпреки че Нгуен е израелска гражданка и е служила в армията, нейният опит и културен контекст са дълбоко различни от тези на традиционните израелски поети.

Нейната дебютна поетична колекция "Ein ha-kemehin" (Окото на трюфела), публикувана през 2008 г., включва стихотворението "Нехар Меконг" (Река Меконг). Заглавието е пряко свързано с нейния югоизточноазиатски произход, но самото стихотворение играе с тази връзка, като juxtapozira реки от различни културни контексти. Например, Нгуен споменава реките Тигър и Ефрат, които представляват важни символи за западноазиатската култура, в контекста на река Меконг. Чрез тази комбинация, тя създава диалог между две различни култури и подчертава сложността на своята идентичност.

В стихотворението Нгуен описва своето пътуване "между три легла" в една нощ, което може да се интерпретира като метафора за разкъсаната идентичност на бежанец. В контекста на съвместяването на виетнамската и израелската идентичности, това е особено значимо. Поетесата поставя въпроси за принадлежността и любовта, като същевременно се сблъсква с реалността на своето наследство.

Историята на виетнамските бежанци в Израел е свързана с инцидента през 1977 г., когато израелски фрегат спасява група бежанци от южнокитайско море. Тези бежанци са били в трудна ситуация, подобна на тази на евреите по време на Холокоста. Новоизбраният израелски премиер Менахем Бегин взема решение да предостави убежище на "лодките хора". Въпреки че повечето от тях по-късно се преместили в трети страни, значителна част от тях решили да останат в Израел и да изградят нов живот.

Все пак, родителите на Нгуен остават амбивалентни относно живота си в Израел и мечтаят за завръщане във Вьетнам. Майка й изразява своята тъга, като казва, че няма какво да прави в Израел и се пита кой ще напише на семейството й във Вьетнам, за да им съобщи, че е починала. Това е особено болезнено, като се има предвид, че дъщерите й не могат да пишат на виетнамски.

Критикът Менахем Бен описва Нгуен като поетеса, която заема централно място в израелската поезия и я сравнява с известни поетеси от хебрейската литература. Въпреки положителните отзиви, Jacobs подчертава, че Нгуен не може да бъде поставена на едно ниво с поетеси като Елишева Биховска, тъй като тя е родена в Израел и носи уникалния опит на виетнамска бежанка.

В заключение, Нгуен е поетеса, която успешно съчетава различни културни влияния и предизвиква традиционните представи за идентичност в Израел. Тя създава пространство за диалог между различни култури и предизвиква читателите да преосмислят какво означава принадлежност.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.